NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
30.09.2019 г., 4:18 ч.

Без любов 

  Поезия
483 0 3

БЕЗ ЛЮБОВ

 

Не съм загърната с майчина любов
и разбирам другите като мене,
принудени в живота бурен суров,
да я отглеждат от мъничко семе.

 

С жаждата в клетата своя душа
те поливат семената щастливи,
да познаят ласка, много добрина,
що е от Бога любовта да открият.

 

С болка търсят своите корени,
с надежда, че някъде... някъде там
майка с нейните болезнени спомени
търси чедото си, оставено в плам.

 

Че дълго в очите, лицата е гледала
да зърне познати любими следи
в телцата от други хора отгледани
и душата й все жестоко кърви.

 

А може би тая кръв е и в други
непознати братя и невинни сестри?
Станала някому любима съпруга,
знае ли той за нейните скрити сълзи?

 

Ярост, обида, но и скрита надежда
се вкопчват в наивни детски души,
които все търсят плахо, копнежно,
да се отразят светло в нейните очи,

 

да ги прегърне оная-рождената гръд,
да сложи на болките жилещи края,
да им покаже пълния с обич път
и те ще почувстват ласката на Рая...

 

29 09 2015
Надежда Борисова Аврамова

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??