Знам, ти илюзиите ми разби
на четири посоки.
Знай, по-силна станах от преди,
очите си пред теб отворих.
И няма да те пусна аз,
от огъня ти се опарила.
И няма да потъне в прах -
олтарът чист ще го опазя.
Донесе моя листопад,
пак огнен, неуморен, жаден.
Ще бъдеш същия насъщен хляб -
небесна свята манна.
Знам, тъй реши и отлетя,
дори не се сбогува.
Знай, всичко мога да простя,
че без любов - живот не струва!
© Мариола Томова Всички права запазени