нимфа (Христина Леонска)
36 48
14.03.2008 г., 16:25 ч.

Без мен! 

  Поезия » Любовна
1318 0 4
 

В лъжи живеех досега,

с усмивка приемах всяка мъничка сълза.

И в чакането за промяна,

малко по малко се разкриваше твоята измяна.

 

А как с усмивка ми говореше лъжи,

потъвах в тях, затваряйки очи.

И нима си мислеше, че нищичко не знам?

Напротив! Исках да видя докъде би стигнал без срам.

 

За миг не се поколеба...

... как, не те ли заболя?

Пред мен един, а пред света бе друг,

кога ще спреш да бъдеш шут ?

 

Гледаш нея, а виждаш мен!

Целуваш нея, а мислиш за мен!

Лягаш до нея, а заспиваш с мен!

Искаш мен, а имаш нея !

 

Сега стоиш с наведена глава,

съжаляваш за съдбата, която сам избра...

Виновен ще останеш - сам до края,

заобиколен от това, което аз отдавна не желая!

 

Времето тече и отминава,

а аз ще те остава в миналото,

което някой ден дано забравя!

© Христина Леонска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??