Кажи ми - как нощем заспиваш,
щом знаеш, че някъде там,
под звездния плащ, нас покриващ,
тъгува за теб някой сам?
Кажи ми дали ти се случват
онези лудешки неща,
които сърцето улучват
и правят прекрасен съня?
И как ли се будиш отново -
с усмивка ли или с тъга
и чаша, с кафето готово,
поднася ли нежна ръка?
И пак ли все още сънливо,
с целувка подслаждаш го ти
и казваш, че ти е горчиво,
с онези блестящи очи?
През целия ден, ти кажи ми ,
очакваш ли нежния глас,
нашепващ ти с обич "Любими,
с тебе съм винаги аз!"
Отново дали си щастлив?
Не зная, но искам да си!
Желая ти всичко това,
което за мен беше ти!
© Евгения Георгиева Всички права запазени