Без НАДЕЖДА
Крача в дъжда, ей тъй превит о' две.
Храни ме все пак една НАДЕЖДА,
теб да видя, да те зърна, но къде?
Мисли гадни се събират, и ги пъдя-гоня,
да... но те се пак подреждат,
а и те не са една, та две!
Тялото ми от студа тресе се,
душата... отдавна ми се вледени!
Пак ли изтървах те теб... НАДЕЖДА,
защо пак падна бе, и где?
Хей тъй крача в мрака и се лутам, ...