Живяла някога във морски град,
безумно романтична поетеса.
В живота претърпявала обрат,
затуй решила да смени адреса.
Решила да започне отначало,
живота си да сложи в ред.
Душата си на стихове отдала,
с поезията крачела напред.
Възпявала любови невъзможни,
сами възкръснали от пепелта.
Не вярвала във нищо сложно,
единствено във майката съдба.
Душата ù, като вулкан от лава,
изпълнена била с любов гореща.
Копняла с пълни шепи да раздава,
ала любимият не бил насреща.
Не я обичал никак този мъж –
използвал я, когато има нужда.
Накрая я напуснал изведнъж...
за обич я намирал някак чужда.
Не бил способен на обичане,
харесвал да живее за момента.
Виждал любовта като обричане
и като бреме с дълга кино лента.
А поетесата по него полудяла,
не можела без него да живее!
Тя обичта си в стихове възпяла,
но никога не стигнала до нея...
© Надя Уорендър Всички права запазени