InFeRn0 (С.Т.)
7 13
4.05.2008 г., 18:07 ч.  

Без нея 

  Поезия
1114 0 2

Нейде зад хълма
слънцето пееше своята
приспивна песен.
Луната бе изгряла
и с красотата си езерото бе заляла.
А на брега сред нежните цветя,
една душа пееше за своята
тежка съдба:
"О,любов моя, къде си ти сега?
Защо изчезна в черната мъгла,
защо остави в мен
само мъка и тъга!?"
Сълзите се стичаха
по неговото лице
и се чудеше той
по кой път да поеме,
и накрая реши:
"Ще събера нашите души!!!"
Погледна в тъмната вода и полетя...

                                                         
                                                          С.Т.
 

© С.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??