Защо не остаряват очите,
на едно с увехтялата плът?
Защо не се раждам отново,
като звездите във вечерния мрак?
Защо не заспивам унесена,
като дете във следобеден сън?
И защо не мечтая усмихната,
и безгрижна в дъждовния ден?
Защо душата и на сто не притихва
и не кротва под напора бесен,
на спомени, като огъня парещи,
и не стихнала огромна печал? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация