След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла.
Сподавен стон пронизва вечерта.
Едно сърце обичащо остава
да чака чудо в падаща звезда.
Ще бъда тук, сред нищото след тебе.
А ти ще бъдеш само спомен мил.
Обичам те! Дявол да го вземе!
Дано след края на света си ми простил!
© Някоя Всички права запазени