Не исках документ за брак, ни пръстен -
нали сам Господ беше ни събрал.
Ти стопляше измръзналите пръсти
с ръце и устни, вместо с вълнен шал.
Не исках ритуали, нито клетви
над дните ни злокобно да тежат.
Достатъчно ми беше да просветва
една усмивка в мрака за из път.
Домът ни беше общ, децата също.
И казахме "Било, какво било"!
Домът ни беше дом, не просто къща,
да бъде по-добре не би могло. ...