Не мога просто да ти кажа „сбогом“.
Не вярвам, че е пътят извървян.
Как в другата реалност да избягам,
щом няма мост за двама ни избран.
Аз още паля пламъците в здрача
и галя с топли устни утринта,
макар да знам, че приказката наша
отдавна е с обречена съдба.
Раздяла все ни дебнеше в засада,
промъквайки се злостно в мисълта.
Нареждаше магическата клада
в очакване… да тръгне любовта.
Но тя остана… Тя не се предаде.
Възкръсваше след всяка малка смърт.
Напук на всички норми и прегради
живееше във своя таен кът.
Сега обаче… време е! Отивай!
Светът те чака. Не мисли за мен!
Но няма да ти кажа „сбогом“, мило,
а „благодаря“…. за всеки сбъднат ден!
https://otkrovenia.com/bg/stihove/izprashtam-te
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато вдъхновението замълчи, умът бързо се изморява »