Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува
безлики, мъртви картини...
и в една мъничка вселена
заличава всички светещи искрици...
Една отхвърлила себе си душа...
потънала в собствената си пустота...
без желание за борба,
потопила се в грешни страсти на плътта... ...