Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.

Животът с черни бои рисува
безлики, мъртви картини...
и в една мъничка вселена
заличава всички светещи искрици...

Една отхвърлила себе си душа...
потънала в собствената си пустота...
без желание за борба,
потопила се в грешни страсти на плътта...

В черна кутия оставила нараненото си сърце.
Прегърнала егоизмът с премръзналите си ръце,
преглъщаща напиращи сълзи...
отхвърлила всички опити да сбъдне...
                                  някогашните мечти...
Останала сама в нощта...
превърнала собствената си съдба...
                                      в нелепа самота...