Каква ли орис двама ви събра
да страдате – без обич, до полуда:
история на тръпните сърца,
превърнали се в нощни пеперуди!
До вчера бяхте с ангелски крила,
а днес – от болка приземени простосмъртни!
Направиш ли си дом от самота,
тревогата във него ще се пръкне –
подобно гълъб, блъснал се в стъкло,
видял звездите, ала не отлитнал,
когато в мътното му, стреснато око
надеждата е избледняла тихо... ...