16.10.2007 г., 22:18 ч.

без слова 

  Поезия
980 0 13

Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста,
не искай нищо да изричам,
излишно е - не мислиш ли така?

Недей ме пита за какво мечтая,
дали те вписвам в своите мечти,
със думи няма да призная,                                                
те често са лъжовни - разбери.

Това, което искам да узнаеш,
във погледа ми сам го прочети,
когато ме целуваш и ме галиш,
искрица там започва да блести.

Преди да ми задаваш пак въпроси,
до себе си ме нежно притисни,
сърцето в този миг ще те познае
и ще започне бясно да тупти.

Кажи, любов - не чуваш ли сега,
без глас крещя и ти се вричам,
в лицето ти го казвам без слова
¨безкрайно много те обичам¨...

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??