Без свещ и храм.

3.12.2019 г., 5:25 ч.

Поезия » Любовна

465 3 3

Все някога ще ме забрави този свят.

Когато ще съм немощен и болен.

Ужасно уморен от тишината.

Обиден на инат и недоволен.

Разбира се, че ще умирам сам.

И после - дълго със отворени очи.

До попско опело. Без свещ и храм.

И без да ме изпратиш със сълзи.

А после със окаляната длан,

един гробар, лицето ми ще пипне.

Капакът ще изхлопа. Сбогом, Вам!

И тежка пръст над мене ще изсипят.

Така ще си отида. Безучастен.

Събирал болка за любовни митове.

И нивга не посял на никой щастие,

а някакви си безполезни жални стихове.

Все някога ще свърши моят път.

До сетния си дъх ще съжалявам,

че тъй и не докоснах твойта плът.

Душата ми? Не щя я даже Дявола...

Danny Diester

(Стихопат.)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tangerine (Хел)

2019-12-03T18:29:59+02:00

Силен стих.
miralub (Мирелла Кривчева)

2019-12-03T14:37:34+02:00

Ааа,не! Стига вече! Започваш да ме тревожиш....Прегръдка.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-12-03T07:41:56+02:00

Тъгата ти " изтропа" по сърцето ми като черна буца пръст, Дани... Толкова много тъга!!! Младостта ти трябва да се пребори с нея!!! Поводът да усмихнеш живота си е някъде пред теб, достатъчно е да протегнеш ръката си и да отвориш очите на тъжната си душа. Направи го!