Заплаках скришно - знам, че си замина,
обичах те! Но никога на глас
(когато лятото отново ме подмина,
разбрах, че смисълът на зимата съм аз)
И няма залези - покоят е трагичен,
ветровете се докосват в самота.
Дори мотивът за случайност е логичен
(след теб е пълно - с двойна празнота...)
А ти се смееше на моята условност,
на устните, с които ме отричаш.
Погледна леко - с много безтегловност
намрази ме - защото ме обичаш. ...