Без теб

Будя се, ала те няма,
нещо в мене се присви,
леглото в стаята голяма,
тъжно спомените ни държи!

Без теб съм наполовина,
някак счупен съм и сам,
гледам дрехите на скрина,
копнея си за твойта длан.

Животът странен ни събра,
уж случайно ни намери,
а ти си толкова добра
и сърцето ми спечели!

Всяка сутрин всеотдайна,
ти закуска ми приготвяш,
с красотата си омайна,
моето сърце разтропваш!

Очи сини, искрящи,
гледайки ме омагьосват,
коси руси, изящни,
с лъчи лицето докосват!

Да пазя честта ти,
пред Бог се обричам,
потънал в страстта ти,
на веки да те обичам!

На Злати, 02.06.2016