Ако някога си тръгнеш ненадейно,
на прага няма да ме видиш да заплача,
ще се усмихна, ще помахам за последно,
а ти ще кажеш: "Сбогом!" - и ще се изгубиш в здрача!
От мене няма ти да чуеш клетвите прощални,
молби, закани и хилядите женски драми!
Ще има само спомени, въздишки, възклицания,
без сълзи, мъки, отчаяния!
И ти навярно ще си кажеш: "Силна е, отново!
Ще ме забрави, ще ме надживее и готово!"
... ах, любими, на думи тъй е лесно
да забравим, да изтрием, да замести ...