За мене се сети след година и нещо.

Нещастен, ми казваш, без мене си бил.

Само че някак си става ми смешно.

Нима да се върнеш обратно реши?

Отдавна за теб моят дом е заключен.

Отдавна бравата със нова смених.

Сърцето ми отдавна да не те иска научи се,

а спомените бързо и без жалост изтрих.

Помниш ли? Тогава сам пожела да си тръгнеш,

макар след теб да крещях "Остани!"

Днес нищо друго, освен безразличие,

няма да видиш в моите очи.

Бесней сега! Заплашвай! Ако щеш, отмъщавай.

Каквото и да сториш, вече ми е все едно.

Животът отдавна и без теб продължава.

А ти си оставаш само там - в моето минало.