Без теб всичко е мъгла,
без теб и радостта е тъга.
Без теб жива ли съм, не знам,
без теб със сълзи деня започвам!
Слънцето в облаци е скрито,
въздух нямам даже на открито.
Като цвете, чакащо дъжда,
без теб боли даже и в съня.
Нощта пак за теб говори,
сърцето няма сили да се бори.
Примката все повече се затяга,
душата ми е вече омаляла.
Всеки час пия отрова,
отровата на тази любов...
Горчивината къде да заровя
и без теб да живея този живот?
Цветен и красив беше всеки миг,
пиша пак за теб стих след стих...
Душата си искам да изпиша,
тази любов да опиша.
Никой няма сила да ме спаси,
единствено и само ти...
Надеждата нощем ме приспива,
и споменът за онази нощ красива!
© Евелина Велинова Всички права запазени