Седяхме там, сами, а аз гледах в твоите очи.
Не знаех какво ще загубя, ако призная за своите мечти.
Не помниш ли, дори и когато изпитваше чувство познато?
А за мен само спомен остават дните, които минават
с теб, прекарани щастливо, докато биеше сърцето ми обичливо.
© Янита Всички права запазени