Когато розите вехнат
и плачат те в самота
и тъгите в мен отекват,
когато за мен няма красота,
когато напразно за теб мечтая,
а по-красива от теб аз не зная,
когато дъжд на мъката приглася
и болката не може да се понася,
тогава чак аз разбирам
какво е нежността за мен
и да те обичам не спирам,
но днес е сал друг самотен ден...
© Георги Всички права запазени