Отново съм сама,
самотна в безкрайните си мисли.
И теб те няма, и никога не си бил тук преди.
Без теб съм - седя в огромната тишина.
Викам, крещя, а после заглъхвам.
Няма смисъл себе си да залъгвам.
Мрак покрива цялата ми душа,
без теб съм - как още мога да се саморазруша?
Търся те, но теб те няма.
Търся те в звездите безкрайни,
в дълбокото море с всичките тайни...
Без теб съм - без теб в дълбока яма.
И става чудо, при мен си ти сега.
Смеем се и в очите ти грее искра.
Но кратко трае щастието - сън е било това.
Без теб съм отново, както винаги сама.