Без теб
Без теб времето спира.
Земята даже не се върти,
без теб душата умира,
без теб нищо не е както преди.
Без теб останах аз
след края на седми клас,
от тогава нямам глас
и без сълзи останах,
само един студен пламък
остана да тлее,
а не да гори,
както беше преди.
Вече и птичка не чувам да пее,
цветята не цъфтят както преди.
Явно не само мен ме боли
от това, че ти си далече.
Как само искам да не те обичам вече!
© Кристиана Георгиева Всички права запазени