Поиска всичко
и всичко аз ти дадох,
за теб сърцето още ми гори.
Поиска всичко,
но нищо не остана,
а болката не спира да кърви.
Не виждам смисъл
да си тръгна, да остана,
не виждам смисъл,
не изпитвам и вина.
И да тръгна,
няма къде да остана;
и да остана,
няма при кой да стоя.
Искам само, щом вечер си легна
и вече да не стана от там,
щом теб не ще да те има,
не ща да ме има и мен.
© Албена Стоянова Всички права запазени