Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите,
в мушкатовия трепет на балкона,
в намигването на вълните кротки,
във шумна клаксонна симфония.
Следите ти ронливи ме преследват,
откривам те във междуперието птиче,
в поклащането на тролей последен,
дори по кожата на всички нощни жрици.
Без теб и с теб навсякъде вървя
в несполучливо късно тебеотричане,
откривам те във всичко и мълча,
усмивка се изплъзва - тя на теб прилича.
© Даниела Всички права запазени