Днес порастнаха цветята ми от зов
на душата ми без поводи ранима.
И тръгнах със пращеца им във брод,
от песента на вятъра да се снабдя със сили.
Така ще бъда скитащо дете
и пак ще сричам нежното ти име.
Защото си най-сладкия цъфтеж,
а небето си в цветчетата разкривам.
Днес порастнаха цветята ми от зов
на душата ми без поводи ранима.
Сега те искам с цялата любов,
от която аз без тебе не заспивам!