Много време отмина,
съзнанието се бори.
Още съм с музиката,
която изпълва сърцето.
Всеки спомен гори,
връхлита ме и събаря.
Не мога да забравя,
сълзите не прощават.
Подай ми ръката си,
ти знаеш моят полет.
Издигни ме високо,
отново и отново с теб.
Не ме изоставяй тук,
не усещам живота си.
Как да продължа сама,
без тебе смисъл няма.
© Снежана Миленова Всички права запазени