В старанието си да ме запазиш, ме загуби,
сам си си виновен, запомни!
Със викове и крясъци не ще ме върнеш,
най-добре завинаги ме забрави!
Явно била съм като в кома,
сама се чудя как толкова те изтърпях.
Но вече се събудих силна
и се радвам, че на воля отлетях.
Като теб ги има много още
и много като мен са ,,изгорели".
Дори да плакали сме тихо нощем,
както виждаш, и без вас сме оцелели.
За теб сълза не ще пророня вече,
много по-добре сама, отколкото със теб.
Оттук-нататък ще ме гледаш отдалече,
нека денят, във който срещнах те, бъде проклет!