prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
25.12.2010 г., 22:16 ч.

Без вас 

  Поезия » Любовна
633 0 1

Виждах черната сянка пред себе си,
страх ме беше... сетих се за вас...
Очите ми бяха отворени,
докато всичко се разпадаше.
Момичето до слънцето изчезна,
само за да стъпи обратно на земята.
Несигурната вътре в мен викаше отново,
защото душата ми бе така празна
без най-талантливите хора на света...
Които от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях...


© Привидение Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...от камъка направиха сърце,
    а от сълзите – смях..."

    Много ми хареса! Поздрав и Весела Коледа!
Предложения
: ??:??