* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души.
В две посоки дирята остана.
Те от възел тръгваха един.
Две посоки като жива рана,
стигаща до хоризонта син.
© Стойна Димова Всички права запазени