24.04.2015 г., 16:02 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Любовна
433 0 11

* * *

                                               

 

 

                                                       Ти не ме погледна на раздяла

                                                       с поглед бликащ от сълзи.

                                                       Тръгнахме си. Буря бе отвяла

                                                       листите от нашите души.

                                       

                                                       В две посоки дирята остана.

                                                       Те от възел тръгваха един.

                                                       Две посоки като жива рана,

                                                       стигаща до хоризонта син.

 

 

                                                                         

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги е тъжно, когато дирите се разделят в две посоки. Поздрави!
  • Чудесно стихче.Малко думи голям смисъл.Браво
  • Дребно и красиво бисерче,Стойне!Зарадва ме много!
    Оценявам високо и те поздравявам!Хубав ден!
  • Кратко, вълнуващо- прекрасно!Привет!
  • Поздравления за стиха!
  • Адмирации за докосващия стих!
    Поздрав!
  • Докосващо сърцето елегично бисерче!
    С малко думи много е казано!
    ПОЗДРАВИ!
  • Василка, Анастасия, Младен- мили приятели, от сърце ви благодаря
    че пак сте до мен!

    Поздрав от мен и спокойна вечер! Благодаря на Бог, че ви има!
  • Стойне, ти си чудесна с този стих и ме жегна и замисли! Много те харесах! Прегръщам те!
  • Едно от най-кратките ти стихотоврения, Тони, но ми легна силно на сърцето! Персонифицирах се буквално с с един от лирическите герои.

    Стойностна творба с рядко силен финал. Поздравления и най-висока оценка!
  • От една обща посока тръгват две кървави следи .Очите са пълни със сълзи и много боли!Харесах!
Предложения
: ??:??