27.08.2008 г., 7:40 ч.

Без заглавие 

  Поезия
828 0 7
Бавно се разхождам из душата си...
О, колко ми прилича тя на гробище.
Отдавна са изсъхнали венците
и гробовете са злокобно хлътнали
забравени навеки.

Погребал съм какво ли не от себе си.
Какво ли не животът ми е вземал...
Най-близките простреляха сърцето ми.
Срещу кого ли не
                                самият аз съм стрелял...

Душа като безкрайно гробище.
Отдавна мъртви са надеждата
и любовта, и вярата в доброто...
Отдавна мъртъв съм
                                         в коварната
и предрешена битка със живота...

Отдавна мъртъв съм!

© Иван Аргиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??