Без захар (в думите)
Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари
морят напразно злите си езици.
По кожата ми лятно слънце пáри.
Усмихвам се (и чувам всички птици).
Не зная нищо. Звания и титли
за умните глави пазете, моля!
Край мен, когато вятърът прелита,
ме учи на живот (по моя воля).
Не питам нищо. Хиляди въпроси,
не ми заменят погледа в душите.
Мълча. На захар в думите, не нося.
Но помните ме (даже като спите).
Да, знам, че съм бодлива, невъзможна,
в петата трън и дяволски проклета...
А вие – съвършено благородните,
дано да ми простите (... греховете си)!
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми харесва начинът ти на мислене! Ама те, самодивите, са си такива - опърничави! (
) -
Те казаха всичко!
-
Браво! Поздравления!
-
Насладих се на тази неподправеност. Хареса ми много!
-
"Мълча. На захар в думите, не нося."
-
Хареса ми стиха ти, Вики! Поздравления!
-
Напълно се присъединявам към възхищението, изказано от приятелите, коментирали преди мен. Удоволствие е винаги да се прочете стихотворение, написано в класическа форма - и си има всичко: ритъм, стъпка, рими, анжамбмани! Но най-важно - говори ни искрено и докосва! Браво!
-
Не знаеш, не знаеш, ама знаеш да ги твориш!
-
"Да, знам, че съм бодлива, невъзможна,
в петата трън и дяволски проклета...
А вие – съвършено благородните,
дано да ми простите (... греховете си)!"!!! -
Харесва ми!
-
Разкошно!!!
-
Силно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
