Безбрежие ли е или безбожие...
безкраие, което ме тревожи...
Опитвам се във стъпките ти, Боже,
да стъпвам,
но съм твърде ниска.
Усещам те...
до дъх понякога си близко...
а може би, защото си далеко,
човекът на надежда си обрекъл,
та твоята вселена да разплиска,
за да можеш сам да я осмислиш...
Прости ми, Господи, че ме тревожи...
безверие ли е, или безбожие...
© Румяна Славкова Всички права запазени