dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
19.11.2007 г., 7:57 ч.

Безценна 

  Поезия » Любовна
1278 0 36


Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)

Пожелах си измислена хубост
(и къде огледалото сложих?)
Бях суетна кокетка - до лудост
(смет за криви усмивки предложих...)

Кули с пясък строях - без основи
(телескопно се търсех в мъглата.)
Доброволно надявах окови
(без да чувствам земя под краката.)

Все така... Все нарочно... И диво
се надявах на чудо спонтанно.
А то, чудото, беше лъжливо.
Беше свито, свенливо и... странно.

Бе спасителна диря във мрака,
грях несбъднат, заченат случайно.
Беше тъжно... Но не, не заплака.
Беше болка, таена безкрайно.

Беше в мене, а аз не разбирах...
И се срасна със мене - до корен.
Аз бях чудото. И се намирах
в мокри сънища с вик непресторен.

И се виждах - във погледи парещи,
в чистотата на хладност сатенна.
Чудотворни, косите ми жарещи
ме белязваха с грифа „Безценна".


19.11.2007 г.
Дарина Дечева



© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??