Безценна игра
Животът е кратка безценна игра,
но за жалост завършва тя със смъртта.
Има ли Рай питам сега,
за да зная накрая дали ще летя.
Има ли Ад в които ще сляза и като
тлееща факла ще горя в безкрая.
Не искам да губя аз тази игра,
дано любовта ми помогне да избегна това,
защото е вечна тя дори след смъртта.
Тя живе е и в Ада и в Рая,
тя е миг от безкрая.
Мигът може да бъде вече тук и сега
стига да можем да го запазим в нашите сърца.
Ела ме хвани за ръка, любов моя, ела,
за да измамим тази краткотрайна игра
и в миг на щастие и хармония да останем във вечността.
Дори и да се оттегля от играта не тъжи, любов моя, не плачи,
а си спомни този вечен миг, в които сме били Аз и Ти.
Ако съм в Рая ще те понеса на крилете си,
ако съм в Ада ще запламтя и ще стопля сърцето ти.
Лъжи играта за да си по-дълго в нея,
но не лъжи любовта никога, защото е чиста и свята.
Сещай се винаги, когато ти е тъжно за този миг
и се усмихвай на играта така, както на любовта, таяща се в душата.
Винаги ще съм с теб дори и след смъртта.
Обичам те! Няма друга като теб на света.
© Николай Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав трепет и чувство
идея и смисъл има също ...
Поздрав и усмивка. -
Привет!Скъси отделните стихчета, пораздели редовете, потропкай си ритъма и го уеднакви и ето ти го! Заряда си го има! Ако искаш може да поговорим.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Когато го писах обаче стана много бързо и не подозирах че е набъбнало чак толкова много