По-добре безчувствената да се бях родила,
отколкото след време в нея да се бях преродила,
по-добре нищо да не чувствах,
а просто да съществувах,
отколкото да съществувам
и всеки ден да чувствам, че умирам...
Захвърлен предмет да бях,
но едва ли това щеше да бъде някому грях...
Всички чувства да ми бяха непознати,
отколкото до болка сега признати...
По-добре самотна да бях, но бездушна,
отколкото забравена, но с чувства...
© Гер Всички права запазени
Това стихотворение е мое, мисля че датата на публикуване на стихотворението в друг сайт (в линка, който съм посочила по-горе) потвърждава думите ми, не мисля, че това е начина за "създаване" на изкуство.