21.02.2007 г., 12:23 ч.
БЕЗДАРНО
БЕЗДАРНО
Попаднах веднъж
в надарена навалица
и внезапно разбрах -
била съм бездарница.
Бездарно живях –
все търсех истина.
Бездарно обичах –
раздавах си ризите.
Бездарно се смях –
само на себе си.
Бездарно се влюбвах –
в почтени наивници.
Бездарно вярвах –
бях вярна съпруга.
Бездарно търгувах -
не продадох душата си.
Бездарно го търсих –
мъжа на живота си.
Бездарно прописах –
не ме аплодираха.
Бездарно играх –
все в грешни роли.
Бездарно летях –
крилата ми счупиха.
Бездарно задавах
все смешни въпроси.
Бездарно воювах –
не удрях във гръб.
Бездарно прощавах –
не търсех възмездие.
Бездарно се молех –
оставах нечута.
Бездарно градих –
срути се къщата.
Какво да се прави –
бездарни орисници –
бездарен живот!
Как искам да мога
поне да умра даровито –
без шум, без тревога,
без мъка за никого.
20.02.2007г.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Какво познато бездарие..
Мн е хубав стихът! -
Благодаря на всички.
Вестин и Хенри, вашите коментари са изключително важни за мене, защото много ви ценя като поети.
Яворе, мисля, че си прав - "...но знам, че ще остана неизлъгана".
Благодаря на всички още веднъж. -
Невероятно силен стих!
-
Прекрасен стих!!! Браво! Всъщност ... това е прекрасно! Хенри
-
Всъщност си надарена с таланта да бъдеш човек, той както и поетичния талант, в днешно време носи повече разочарования, отколкото радости...
Сила и кураж в живот и поезията (то май е почти едно и също
! -
Подкрепям те, Даша, с цитирания от теб стих на Б.ВИАН!!!
Няма какво повече да кажа, само съжалявам, че така късно го прочетох!
Поздрави! -
Даша, стихът ти ми хареса. Само някои неща не ги споделям като житейска позиция.
-
Чуден стих! Много истински и откровен!
БРАВО! -
Да,Даша,малко са,но те, да не би да не са хора като нас,както
"религията" разправя..Проблемът не е в постигането,а в разбирането,
виждането,че вече сме като тях..Това не е усилие,постигане,а откриване,отпускане..А ако има усилие,труд,то ще е само за да се отпуснем накрая по-лесно,и така да спре умът,думите,егото ни,което разделя всичко на красиво и грозно,малко-голямо, на обикновен човек и светец.. -
благодаря ти за този стих, Даша!
-
Още веднъж благодаря на всички, които харесаха стиха ми или просто пожелаха да подкрепят опитите ми да пиша. Зная, че стиховете ми не са от най-добрите, но при регистрация тук никъде не пише, че имат право да публикуват само утвърдени поети, затова се осмелявам да публикувам, аз, а и други автори.
Има една японска поговорка, която казва приблизително следното “ Аз мисля така, ти мислиш иначе, но това не значи, че аз съм добър, а ти лош, нито обратното. Ние просто сме различни хора.” Всички сме различни хора – имаме различно светоусещане, различни вкусове, различен мироглед, нужда от различни неща. Но трябва да живеем заедно и е по-добре да бъдем добри един с друг, отколкото да бъдем лоши. “Ако не можеш да помогнеш на някого, поне не му пречи” – това е друга поговорка. И още една: “Не прави другиму онова, което не искаш да ти се случи”.
Аз имам нужда да чета не само думи, които възпяват нежно любовта. Имам нужда и от думи, в които има послание, гражданска позиция, които казват нещо значимо на хората, които будят съвестта. За мене върхът в българската поезия е Ботев, за друг може би - Лилиев. Но това е мое и негово право. Не преча никому да чете и пише каквото намери за добре, очаквам да ми отговорят със същото.
А едно от най-хубавите стихотворения, които съм чела като гражданска позиция е стихотворевнието на Б.ВИАН. Ще използвам случая да го напиша тук, защото мисля, че си струва да го прочетат повече хора.
ДЕЗЕРТЬОРЪТ
Господин Президент,
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина –
да вървя на война,
да убивам, но не ...
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз –
няма фронт, няма тил –
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.
Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!
Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
Нека стрелят във мен!
НЕКА ДА СПРЕМ ВОЙНАТА ПОНЕ В "ОТКРОВЕНИЯ"!!! НИКОЙ НЯМА НУЖДА ОТ НЕЯ! -
Благодаря ти ЧАР, чувствата са ни взаимни!
-
и моите адмирации също, Колега!
Даша, дерзай! Мери, супер си! -
Калине, моите поздравления за мнението ти за писателчето, а мнението за този стих вече съм го казала по-долу - харесва ми!
-
Чудесно е, въпреки болката, която струи отвсякъде!
Махам част от коментара си, заради молбата на Даша да не водим войни тук. Успех на всички, носещи добро..! -
Даша, аз искам да съм такава бездарница, а не бедна душица!!!
Много ми хареса!!!
Поздрави -
Благодаря ви Ласка и Тарантупски.
Благодаря и на теб Георги, но това, което си написал – най-голямата Свобода - властта над себе си го постигат много, много малко хора. -
Истинската Дарба ще е когато щастието или нещастието-Свободата ни, не
зависи от другите..,от проекциите на егото ни...Поздрав! -
Твоето "Бездарно" е много умно и талантливо написано!
Поздрав! -
Пази Боже да пиша, че съм талантлива. Известно ми е, че само гениалните автори могат да се харесат на всички. Като не съм, няма да умра за това - има много по-важни неща,за които си струва човек да умре,ако му стиска.
Но ти благодаря за подкрепата,Валентин. -
Недей,че ще вземеш и бездарно да умреш както си я подкарала,а дарба имаш!Но ако пишеш "надарена съм" кой знае кой какво ще си помисли!Поздрав и прегръдка!
-
Да, така е Анета. Благодаря.
Благодаря и на тебе Креми. -
Аплодисменти!
-
Няма защо и за какво да съжаляваш Даша.
Ти си много над това ...
-
Благодаря на всички, на които стихът ми е харесал. На които не е харесал - съжалявам.
-
Добре Даша, аз само не знаех, че да удряш в гръб е дарба и тем подобни, защото това за мен винаги е било низост.
А сега си прочети хубаво какви коментари аз съм ти написала, а ти какво си ми отговорила!
Пък друг път дали ще ти напиша коментар аз самата ще помисля. -
Обратното на онова, което изброих в предишния си коментар напр. да продам душата си, да удрям в гръб, да се надсмивам на хората и т.н. -нямам сили да го изброя отново.
-
Стихът ти е хубав Даша!
А ти кое не искаш? -
Джейни, благодаря за "българското". Май нещо не се разбрахме с теб, аз се гордея поради това, че/цитирам/:
"все търсех истина",
"раздавах си ризите",
се смях само на себе си,
се влюбвах в почтени наивници /все още предпочитам почтенността/,
бях вярна съпруга,
не продадох душата си,
не удрях във гръб,
не търсех възмездие.
А за таланта не се притеснявам и да го нямам, по-важно е да съм стойностен човек- не само поетите и писателите са стойностни хора, нали.Макар че бих се радвала да го имам, защото чрез писаното слово може да се направи много за хората. -
Ето това е то...нашето българско - не искам.
Тя дарбата да твориш няма няма нищо общо с благополучието или с нищетата. Това е вътрешната сила на човека да изявява себе си, да бъде горд със себе си, това което е! -
Благодаря Джейни, но НЯКОИ "дарби" от изброените определено не искам да ги притежавам.
-
Какво да ти кажа Даша, дарбите се доразвиват.
Не си от бездарниците!
Обичай себе си за да бъдеш доволна от живота си! -
Ех Даша, Даша ...
Поздрав ... -
Много е хубаво! И ме заставя да мисля!
-
Благодаря ви на всички.
Анета, не предполагах, че и твоята съдба е такава. Досега все си мислех, че си от надарените. -
Твоето-бездарно- е най-голямата ти сила!
Бъди щастлива !
Поздрави за чудесния стих! -
Ами...нямам думи!
-
Добре, че си "бездарна", че да имам удоволствието да те четя!
Много ми хареса!
Браво! 6! -
хей, умнице!
-
Има доста бездарници като теб. Ако се съберем можем и ние да направим навалица, пък и да подискутираме с надарените...
-
Ако повече хора бяха "бездарни" като теб...
Много хубав стих, Даша!!! Поздрави!!! -
И на мен ми харесва.
-
Много ми хареса стиха Даша.
Май такава е съдбата наша.
Поздрав и усмивка. -
Страхотно е!!!
Сърдечни поздрави! -
Браво, хареса ми!
-
Тъжно е но ми хареса
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Влязох напосоки
и попаднах на това стихотворение!
.........