В тишината на нощта

аз исках да заплача,

но в пресъхалите езера,

нямаше дори и капка...

Поглъщах удари без глас,

кръвта течеше в нозете,

но не усещах нищо аз -

изсъхнало от мъка цвете...

Лицето вече посинено -

потънало в болка и тъга,

от ударите окървавено -

не спира да кълне грешната душа...

А ти удряш... Нищо не те спира -

ни болка, нито кръв...

Последен удар... и всичко се нарежда -

до тебе пада безжизненият труп...