Когато небето прегърне нощта и звездите танцуват,
когато луната изплува от мрака, а той я целува,
вятър когато повее и клоните тихо зашепнат,
тогава на пръсти ще дойда при тебе, любими, бездомна!
Ти ще ме чакаш на прага, с поглед зареян в небето,
с пръсти във дланите впити, чоплещи сякаш сърцето,
с тръпнещи устни горещи, шепнещи тихо и страстно
и със душа отмаляла, свитък от време безвластно.
Моите стъпки безшумни ще ги усетиш със нея,
ще се усмихнеш със поглед, аз пък с очи ще запея,
ще си протегнеш ръцете, пристан на обич, огнище;
в твоя уют подслонена, ще е страхът ми нищожен! ...