БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
Кой шепне в тихото усое
среднощ, когато всички спим?
Светулка ли взриви покоя
в уханията на жасмин?
Порой след нея е преминал
и сринал птичите гнезда.
Жена с дъждовна пелерина
премете през нощта града.
След стъпките ѝ по стъклата
течаха бързеи добри.
Аритмията на водата
в улука блъска до зори.
И стават думите излишни
в прелюдията на дъжда –
щом облакът ревнив въздиша
и издимява – без следа.
© Валентина Йотова Всички права запазени