Бездомница съм аз покрита с красота,
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил,
в прахта изпепелени са снимките,
ангелът хранител под сянката на дърво се свил,
въздух наситен с дим, живот проклет, изгнил.
Бездомница съм аз една, осакатена птица.
Къде ли да се подслоня сега?
В мене няма място за още от това,
отвей ме, ще се скитам из света. ...