Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
26.04.2021 г., 8:28 ч.

Бездомница 

  Поезия
425 0 12

Тежко е мечтаното завръщане,
когато е загаснало семейното огнище.
Боли. Насила се прегръщаме.
Домът ми се превръща в леговище.
И всички са от вълчата порода.
Хищници треперещи за още плячка.
Земята под краката им е впита от злокоба,
но се връщам пак. Като глупачка.
А там, пак кърпят. Поддават основите.
Още мирише на пепел и пламъци.
Обгарят килии, ръждясват оковите.
Потъват до гуша във плаващи пясъци.

Мъчително е краткото сбогуване.
Затрити са мечтите за подслон.
Безмислено е тяхното  "Довиждане".
Четири стени и покрив не е дом.         




© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??