nikjelev (Ник Желев)
283 955
10.11.2015 г., 17:37 ч.

Безглаголна есен 

  Поезия
553 0 8

Безглаголна есен

 

Парк. Дървета. Листопад.

Нейде близо, птича песен.

Лек ветрец. Мъгла. И хлад.

Накратко- пак е есен.

 

Пейка. Тя. И той. И то.

До тях дърво. С корона ниска.

Циганка. Метла. Гребло.

Накратко казано- хигиенистка.

 

Младежи, пушещи трева.

Мърморещ старец. И уплашен.

Мъж със сплъстена коса.

С поглед из под вежди, страшен.

 

Слънце. Ярко. Без мъгла.

Усмивка детска. Лъчезарна.

Влюбени са. Той и тя.

В сърцата пролет. Обич вярна.

 

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Роси!
  • И на бръмчене, и на звучене си го докарал, пък и на смисъл май...
  • Джак, аз се учудвам, че изобщо ти звучи...
    По принцип, на теб ти бръмчи.
  • Звучи ми като сутрин със сираците в стария град на Филибе, близо до Анджинсанмаале...Безответно....Джак
  • Ще променя заглавието "Едноглаголнаа есен"
    Има и втори глагол...
  • Благодаря!
  • Прекрасно! Да, есента предразполага към романтика и ти си и създал образ и усещане. Поздрави!
Предложения
: ??:??