Без глас ли виках, та съм онемяла
и дращи в гърлото окъсана сълза.
Протрита в ритмите, които съм изпяла
за лятото, за пролетта и есента.
Безгласно ли зовях на утрините златни
брилянтната отронена роса,
да разквасù на устните ми жадни
изсъхналата вяра за добро и красота.
Не виех ли срещу луната луда
със вълчи вой, а бях изплашена сърна,
и вятърът, усетил мойта диря,
разнесе стъпките ми във нощта. ...