25.02.2015 г., 23:40 ч.

Безгрешна 

  Поезия » Любовна
472 1 3

Косите ти – вятърни мелници за въздишки
трошат обезумели мъжки погледи…
Разхождаш си душата на каишка,
завързана за глезена ти с огън…


Очите ти - две дълбоки желания в мене,
късат дрехи от мисли в съня ти.
Гърдите ти са вещици на Ерос.
Ще изгоря мечтите им на клада…

 

Усмивката ти – рой бели самодиви,
танцуващи със дяволите мои.
Та ти си петдесет нюанса диво,
рисувал те е господ меко обла…

 

Не ме лъжи, че много ме обичаш,
но нека да те искам цяла вечност...
У теб харесах онова момиче,
което във греха си е безгрешно…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!!!
  • "Не ме лъжи, че много ме обичаш,
    но нека да те искам цяла вечност...
    У теб харесах онова момиче,
    което във греха си е безгрешно…"

    Краят определено ме докосна! Поздравления! Но като цяло няма никаква забележка относно стихотворението.... Много добро! Продължавай така!
  • !!!
Предложения
: ??:??