БЕЗГРИЖИЕ

Безгрижие, граничeщо с нехайство,

през младостта ми бе,  на топло в мен…

Плетях си кошницата с ходатайства.

И с безразличие бях  зареден!

Не се вълнувах аз от синевата.

Не тръпнех пред морето възхитен.

Очите ми приеха Сивотата…

Кумира ми бе най-обикновен!

За мене нямаше трептящи идеали…

С непокварената им чистота

Пред Чуждото величие ний бяхме спрели!

И ей така, ни мина младостта?!

А, спомням си студентските години…

Аз имах само риза и балтон!..

Кръстосвах с радост, градските градини…

Блестеше слънце в моя небосклон!

Едно легло, покрито с чердже, само…

Дърва за печката и къшей хляб.

Притискане до малко женско рамо…

И някакви стотинки за адет!...

Душата ми бе пълна със възторзи.

Не спираше сърцето да тупти!

Мечтите ми с криле, летяха бързо

От щастието, свят ми се зави!...

Сега света ми е съвсем различен…

Сега съм вече уважаван мъж!

Но вместо с радост, с етикет съм закичен…

И Радостта не срещнах, ни веднъж.

И днес аз имам хиляди удобства…

И мислех си, че с тях ще съм щастлив!..

Но бях пленен от нови чужди снобства…

И в малкото достойнство се скрих!