Безименно

Dark`Crimson (Борислав Иванов)
38 13

1.03.2007 г., 8:47 ч.

Поезия

541 0 0

Нещастен ти остави ме, там долу във забравата.
Ти знаеш името на същността ми, какво ли значи...
не разбираш, заключена остава на вратата бравата.
И ревността, със страх ни злобно трака, влачи
ръждив, тъй нужен, ключ, на моето сърце спасение.
Откраднал бих го от слепотата мрак по-черен
в най-тъмен ад, безкраен, на дъното бих отишъл,
за да остана с теб до края неизбежно верен.
Да зная - за някой всеки дъх съм вдишал!

Уви, изпадам тук всяка нощ във безсъзнание,
очаквайки сам немирно утрото, безпомощно,
аз срещам ласката гореща на твойто обещание.
А време няма, почти се свърши небето нощно,
и виждам - две лица в едно сърце завинаги са слети,
за бъдещето знак във неизбежността на безкрая.
Последно роза ще оставя, на стъпалото да свети,
в покоя твой щастие да носи, когато заедно сме в рая!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.