7.05.2008 г., 17:10 ч.

Безименно 

  Поезия
661 0 7

БЕЗИМЕННО

 

Докосвах те...

в сатен превърнах пръстите.

Целувах те...

извайвах тялото ти бавно.

Желаех те...

прехапвах нежно устните.

Обичах те...

а дебнех вълкодавно.

 

Ревнувах те...

зараждах в теб риданието.

Ядосвах те...

а ти желаеше спасение.

Отблъснах те...

допуснах прага на търпението.

Отричах те...

превърна се във крепостно видение.

 

Сънувах те...

а спях във рухналия замък.

Потърсих те...

по друга тръпнеше, кървях.

Жадувах те...

страстта ти, погледът - на камък.

Загубих те...

и с восък пътя си облях.

 

 

 

© Борислава Найденова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??