selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
19.01.2015 г., 17:56 ч.

Безименно 

  Поезия
594 0 1

аз съм теб

ти си мен

един е ние

всички са едно

и също

аз

 

съзнанието е емпатия

отъждествяването  е

за да почувстваш

лично

истински

различното

в приятеля

 

насън

се проектираш

в огледалото

на чуждите очи

за да се видиш

 

наяве запомни че

дегустираш

едностранното

познание

което в тебе спи

изпод клепачи

от дуални възприятия

 

отваряш двете си

посоки

на избрания

за избора

кое съцветие да разцъфтиш

кулминационно

на дървото ябълково

 

и в крайна сметка

всички сме цветя

деца на арбалета

легнал

по ръката на Съдбата

 

Тя

с безброите ръце

нетленните крила

короната ѝ плетена кристално

със тройна плетка

в края на фрактала

е звезда

 

дъгата е навсякъде

но едноцветна

и не пледира своята вина

не бърза да се възгордява

 

но не си мислете

че е срамежлива

или ефимерна

и затова закрива с було

непорочната си красота

премрежена

от клетката на клепки

пречупвана дори от мъничката капчица

роса

 

търсете Я

в забоденото време

точка

на върха на Нейната стрела

 

по-точно

се превръщам на глухарче

и дочувам вятъра

просвирващ кухите стебла

който до мига е дремал

а сега е следствие

на признака

че в шепите си имам

семенце

а в мисълта си

тънка сребърна игла

 

отказвам се от авторство

не го приемам

макар и да съм сигурна в това

че го отнемам

на собствената си душа

 

не ми принадлежи

но е във мен заченато

родя ли го

науча ли го на крила

обвързвам го

към стремето на времето

и то само се приучава

на душа

 

отказвам се от авторството

и го заслужавам

да бъдеш

или да не бъдеш

суета

 

въздъхвам

и го разпилявам

който си го пожелае

негово е

 

поело първи въздух

с паяжинени пера

закърмено със Слънце

сбъднато стихотворение

 

небето в тебе спи

и ветровете са задремали

спиралите им

още са стъкла

 

ще стреляш ли?

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рядка образност съзирам при теб - в този текст, Ина /страхувам се да употребя думата модерна/. Политаш като птица чрез тази образност и това се чувства от всеки познавач на поезията. Но същевременно се чувства и котвата на една разсъдъчност, която тежи и пречи полета да се извиси до най-високото небе. Ти обаче си много млада и предполагам ще съумееш да се избавиш от тази дидактична разсъдъчност - колкото по-рано - толкова по-добре за твоята поезия и за поезията въобще.

    "наяве запомни че дегустираш
    едностранното познание
    което в тебе спи
    изпод клепачи
    от дуални възприятия...
    аз съм теб
    ти си мен
    и...
    всички сме цветя
    деца на арбалета
    легнал
    по ръката на Съдбата...
    Тя
    с БЕЗБРОИТЕ ръце
    нетленните крила
    короната ѝ плетена кристално
    със тройна плетка
    в края на фрактала
    е звезда...
    търсете Я
    в забоденото време...
    дочувам вятъра
    просвирващ кухите стебла
    който до мига е дремал...
    по-точно
    се превръщам на глухарче...
    а в мисълта си
    тънка сребърна игла
    отказвам се от авторството...
    въздъхвам
    и го разпилявам
    който си го пожелае
    негово е
    поело първи въздух
    с паяжинени пера
    закърмено със Слънце
    сбъднато стихотворение

    небето в тебе спи
    и ветровете са задремали
    спиралите им
    още са стъкла

    ще стреляш ли?"

    По-горе съм изолирал ОКОТО на поетичния текст /съгласно моето виждане/.
    Хареса ми находката "БЕЗБРОИТЕ" /вместо тривиалното "безбройните"/, затова я изписах с главни букви.

    Дерзай, Ина! Както винаги съм казвал - имаш поетично бъдеще. То е изцяло в собствените ти ръце.
Предложения
: ??:??